Сривът на IronNet: Някои твърдят, че фирмата се е сринала отчасти защото е прилагала съмнителни бизнес практики, произвеждала е некачествени продукти и е можела да бъде уязвима за намеса от страна на Кремъл.
Бъдещето на IronNet някога е било бляскаво.
Основана от бивш директор на Агенцията за национална сигурност и съставена от елитни членове на американското разузнаване, IronNet обещаваше, че ще направи революция в начина, по който правителствата и корпорациите се борят с кибератаките.
Първоначално идеята й – да съчетае уменията на бивши правителствени хакери с най-съвременния софтуер – беше хит. Малко след като стана публична през 2021 г., стойността на компанията надхвърли 3 млрд. долара.
И все пак, колкото и пламенно да започна, IronNet изгоря.
През септември миналата година никога непечелившата компания обяви, че прекратява дейността си и уволнява служителите си, след като изчерпа парите си, предоставяйки още един пример за технологична фирма, която се провали, след като не успя да изпълни прекалено високите си обещания.
Крахът на фирмата остави след себе си следи от озлобени инвеститори и бивши служители, които продължават да са гневни на компанията и смятат, че тя ги е подвела относно финансовото си състояние.
Възходът и падението на IronNet повдигат и въпроси относно преценката на нейните добре утвърдени лидери, които са част от екипа на националната сигурност. Експерти по национална сигурност, бивши служители и анализатори заявиха пред Асошиейтед прес, че фирмата се е сринала, отчасти защото е прилагала съмнителни бизнес практики, произвеждала е продукти и услуги с ниско качество и е влизала в асоциации, които биха могли да я направят уязвима за намеса от страна на Кремъл.
„Честно казано, срамувам се, че някога съм бил ръководител на тази компания“, казва Марк Берли, бивш вицепрезидент на IronNet. Той каза, че висшите ръководители на компанията са култивирали култура на измама „точно като Theranos“ – някогашната високо оценена фирма за кръвни тестове, която се превърна в символ на корпоративната измама.
Сривът на IronNet се нарежда сред най-значимите фалити в историята на киберсигурността, казва Ричард Стиенън, дългогодишен анализатор в индустрията. Според него основната причина за падането на компанията е: „гордост“.
„Компанията получи това, което й се полагаше“, каза Стиенън.
IronNet и бивши високопоставени служители на компанията или отказаха да коментират, или не отговориха на молбите за коментар.
Генералът
Основателят и бивш главен изпълнителен директор на IronNet Кийт Александър е възпитаник на Уест Пойнт, който се пенсионира като четиризвезден генерал от армията и някога е бил една от най-влиятелните фигури в американското разузнаване. Той ръководи безпрецедентното разширяване на дигиталния шпионаж на АНС по целия свят, когато в продължение на почти десетилетие ръководи най-голямата разузнавателна агенция на САЩ.
Александър, който се пенсионира от правителството през 2014 г., продължава да е виден глас по въпросите на киберсигурността и разузнаването и е член на борда на технологичния гигант Amazon. Александър не е отговорил на исканията за коментар.
В управителния съвет на IronNet са включени Майк Макконъл, бивш директор на АНС и на националното разузнаване; Джак Кийн, пенсиониран четиризвезден генерал и заместник-началник на щаба на армията, и Майк Роджърс, бивш републикански председател на комисията по разузнаване в Камарата на представителите, който се кандидатира за Сената на САЩ в Мичиган. Един от първите президенти и съоснователи на IronNet беше Мат Олсен, който напусна компанията през 2018 г. и ръководи отдела за национална сигурност на Министерството на правосъдието.
Репутацията на Александър и звездният състав на компанията гарантираха, че IronNet се откроява на конкурентния пазар, докато търси договори във финансовия и енергийния сектор, както и с правителството на САЩ и други страни в Азия и Близкия изток.
IronNet се рекламира като частна версия на NSA. Компанията твърди, че чрез сканиране на мрежите на множество клиенти усъвършенстваният софтуер и квалифицираният персонал на IronNet могат да открият сигнали и модели на сложни хакери, които една компания не би могла да направи сама. Компанията нарече този подход „Платформа за колективна защита“.
Южноафриканецът
Фирмите за рисков капитал бяха нетърпеливи да инвестират. Сред най-големите ранни поддръжници на IronNet беше C5 Capital, инвестиционна фирма, основана и ръководена от Андре Пиенаар, южноафриканец, който години наред е обслужвал нуждите на свръхбогатите, като същевременно е поддържал бизнес отношения с бивши високопоставени служители в областта на националната сигурност.
Сред оперативните партньори на C5 – по същество експертни съветници – са бившият председател на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ Майк Мълън и сър Иън Лобън, който е ръководил британската агенция за разузнаване на сигнали, еквивалентна на АНС. Сред бившите оперативни партньори на C5 са директорът на Националната киберслужба Хари Кокър-младши и Роналд Мултри, който по-рано тази година подаде оставка като заместник-министър на отбраната по въпросите на разузнаването и сигурността.
Преди да започне да се занимава с рисков капитал, Пиенаар е бил частен детектив и е основал фирма, наречена G3 Good Governance Group, чиито клиенти са били компании със сини чипове, богати физически лица и британското кралско семейство. Според Уилям Лофгрен, бивш офицер от ЦРУ и съосновател на G3, по това време Пиенаар е работил и за подпомагане на руския олигарх Виктор Векселберг да затвърди връзките си с богатите и известните в Лондон.
„Връзките бяха стабилни и чести, защото и Андре, и Векселберг виждаха смисъл в тях“, казва Лофгрен.
Пиенаар също така е помогнал на Векселберг да спечели дял от южноафриканска манганова мина през 2005 г., а по-късно е бил един от представителите на олигарха в борда на директорите на мината до началото на 2018 г., показват вътрешни документи на G3 и южноафрикански бизнес документи.
Векселберг е санкциониран два пъти от правителството на САЩ – за първи път през април 2018 г. и отново през март 2022 г. Министерството на финансите на САЩ го обвини, че участва в „меки силови дейности от името на Кремъл“.
През 2014 г. ФБР публично предупреди в статия, че фондацията, ръководена от Векселберг, може да бъде „средство за достъп на руското правителство до чувствителни или класифицирани изследвания на нашата страна“.
Дългогодишната връзка на Пиенаар с Векселберг би трябвало да го дисквалифицира от инвестиране в IronNet, която се стремеше към изключително чувствителни договори в областта на отбраната на САЩ, твърдят бивши служители на разузнаването.
Ръководителите на компанията „абсолютно е трябвало да знаят по-добре“, казва Боб Баер, бивш офицер от ЦРУ.
Той добави, че руските разузнавателни служби биха имали силен интерес към компания като IronNet и че в миналото са използвали олигарси като Векселберг, за да изпълняват поръчките им, било то пряко или чрез умни или неумни пълномощници.
Пиенаар също така спонсорира луксозен руски музикален фестивал, който Векселберг и близкият му сътрудник Владимир Кузнецов организират в Швейцария. Кузнецов, който служи като ключов инвестиционен съветник на Векселберг, е бил и инвеститор в инвестиционната фирма на Пиенаар.
Александър и други служители на IronNet или не са знаели подробности за връзките на Пиенаар с Векселберг, или не са ги намирали за обезпокоителни: Месец след първите санкции срещу Векселберг през 2018 г. Пиенаар се присъединява към борда на IronNet, а C5 обявява, че внася инвестиция от 35 млн. долара.
Инвестицията на C5 ще нарасне до 60 млн. долара към момента на публичното представяне на IronNet, което ще даде на инвестиционната компания дял от около 7% в компанията.
Векселберг не е отговорил на молбите за коментар. Кузнецов заяви пред АП, че е спрял да говори с Пиенаар преди около пет години, но не каза защо.
„Няма да коментирам това“, каза Кузнецов.
Адвокатите на Пиенаар заявиха, че той никога не е имал отношения с Векселберг. Адвокатите заявиха, че документите на мината, подадени до регулаторната агенция на южноафриканското правителство, в които Пиенаар е посочен като директор, са некоректни и трябва да се „разглеждат като подозрителни“, тъй като в новините се посочва, че агенцията е била хакната.
Миналата година Пиенаар заведе дело за клевета срещу репортер на Асошиейтед прес, който поиска интервюта от бивши сътрудници на Пиенаар. От АП заявиха, че искът, който все още не е разгледан, е неоснователен и е опит да се задушат законните репортажи.
Падението
Малко след като Александър удари първия звънец на Нюйоркската фондова борса през септември 2021 г., цената на акциите на IronNet се покачи, което направи основателите и първите инвеститори изключително богати на хартия.
На висшите служители беше забранено да разпродават акциите си в продължение на няколко месеца, но на Александър беше позволено да продаде малка част от акциите си. Той спечелил около 5 млн. долара от ранните продажби на акции и купил имение във Флорида на същата стойност.
Според поверителни документи на управителния съвет, получени от АП, IronNet е предвиждала експоненциален растеж, който е изисквал компанията да сключи няколко големи договора.
Тези потенциални сделки включват договор на стойност до 10 млн. долара за осигуряване на киберсигурност за изпълнителите на военноморските сили на САЩ и сделка за над 22 млн. долара с правителството на Кувейт.
Не след дълго обещанията на IronNet се сблъскаха с тежката реалност, тъй като компанията не успя да сключи големи сделки и да изпълни прогнозите за приходите. Според бивши служители, експерти и анализатори продуктите на IronNet просто не са отговаряли на очакванията.
Стиенън, експертът по инвестиране в киберсигурността, заяви, че идеите на IronNet за събиране на данни за заплахите от множество клиенти не са били уникални, а най-голямата притегателна сила на компанията е била „аурата“ на Александър като бивш директор на АНС.
АП интервюира няколко бивши служители на IronNet, които твърдят, че компанията е наела добре квалифицирани техници, които са разработили обещаващи продукти, но ръководството не е инвестирало време или ресурси, за да разработи напълно технологията.
Когато IronNet се опитала да сключи договори с АНС, служителите отхвърлили предложенията на компанията като несериозни, според бивш член на Киберкомандването на САЩ, който е присъствал на срещата, но не е упълномощен да обсъжда публично процедурите за държавни поръчки.
Неуспехът да спечели големи договори бързо провали плановете за растеж на IronNet. През декември 2021 г., само няколко месеца след излизането си на борсата, IronNet понижи прогнозите си за годишните си повтарящи се приходи с 60%.
Още един знак, че нещата не са наред: Според документи на C5 и интервюта с бивши служители на двете фирми, IronNet и C5 са участвали в съмнителна бизнес практика в очевиден опит да изкарат приходите на фирмата за киберсигурност.
Освен че е основен инвеститор, C5 е и един от най-големите клиенти на IronNet, който осигурява значителна част от приходите на фирмата за киберсигурност, когато тя става публична.
Според вътрешни документи на C5, C5 е подписала два многогодишни договора с IronNet на стойност 5,2 млн. долара.
Договори с такъв размер са били типични за големи клиенти с хиляди служители, а не за малка инвестиционна фирма като C5, която е имала няколко десетки служители и партньори, твърдят бивши служители на IronNet.
„Това е надуто число“, казва Еди Потър, бивш топ мениджър по продажбите в IronNet, когато АП му съобщава за размера на договорите на C5 с IronNet. Той допълни, че „няма как“ C5 да се нуждае от услуги „на стойност 5 млн. долара“.
Всъщност един от вътрешните записи на C5, получен от АП, показва, че компанията е заделяла само около 50 000 долара годишно за услугите на IronNet.
Адвокатите на Пиенаар заявиха, че договорите на C5 с IronNet са били с цел да се подпомогне защитата на болниците на правителството на Обединеното кралство и други организации срещу „ескалиращи кибератаки по време на пандемията COVID-19“. Адвокатите му заявиха, че работата е била координирана чрез благотворителна организация, създадена от Пиенаар и C5 през 2020 г.
Документите на Комисията за ценни книжа и борси и архивите на C5 показват, че договорите на C5 с IronNet са подписани през лятото и есента на 2019 г. – няколко месеца преди началото на пандемията от коронавируси. Адвокатите на Пиенаар заявиха, че Александър и Пиенаар са били „информирани за шокиращия мащаб на враждебните кибератаки на национални държави срещу болници“ през 2019 г., което е създало „основата“ за работата на IronNet със C5.
Благотворителната организация на Пиенаар никога не се е регистрирала в данъчната служба, както твърди една от компаниите на Пиенаар в бизнес документи във Великобритания, а бивши служители на C5 и IronNet заявиха, че не са виждали тя да извършва някаква съществена работа.
„Това бяха маркетингови, пухкави глупости“, казва Роб Матисън, бивш вицепрезидент на IronNet.
Адвокатите на Пиенаар заявиха, че благотворителната му организация е била успешна, но е имало „недостатъчно време“, за да се регистрира в данъчната служба.
След като отчита милиони приходи от C5 от 2020 до 2023 г., IronNet отписва 1,3 млн. долара от C5, което фирмата за киберсигурност твърди, че е „лош дълг“, показват документите на IronNet в SEC. Адвокатите на Пиенаар заявиха, че отписването представлява намаляване на разходите за предоставяне на услуги на неговата благотворителна организация и отрекоха, че C5 не е изпълнила финансовите си задължения към IronNet.
IronNet не е единствената компания, която има проблеми с получаването на пари от Пиенаар и неговите фирми.
Според съдебни документи през 2022 г. група монахини са съдили C5, твърдейки, че не е успяла да върне инвестицията им от 2,5 млн. долара в технологичен инкубатор, който Пиенаар е промотирал като начин за стимулиране на стартиращи предприятия със социална насоченост. C5 се съгласява да възстанови инвестицията на монахините, както и адвокатските хонорари и разходи, за да уреди съдебния процес, показват записите. Финансовият съветник на монахините, Каролин ЛаРоко, заяви пред АП, че Пиенаар е използвала инвестицията на монахините, за да плати разходи, които според нея са били неоправдани.
През 2020 г. филиал на Института за мир на САЩ, организация с нестопанска цел, създадена от Конгреса, съди Пиенаар, след като той не е изплатил обещано лично дарение в размер на 1,5 млн. долара, сочат данни на федералния съд. След това филиалът на организацията с нестопанска цел отново сезира съда, след като Пиенаар не успява да извърши плащанията навреме като част от споразумение. Пиенаар е използвал 500 000 долара от банкова сметка на C5, за да спази постановения от съда срок за плащане, сочат съдебните документи. Според записите на C5 служителите са били обезпокоени от това, че Пиенаар е използвал средства на фирмата за покриване на личния си дълг.
През последната година контролираните от Пиенаар структури са били съдени от бивш високопоставен служител на ЦРУ, който твърди, че C5 му дължи забавени заплати, и от вашингтонски наемодател, който обвинява фирмите на Пиенаар, че не са платили над 140 000 долара за наем и свързаните с него разходи. Исковете са отхвърлени скоро след подаването им, което показва, че страните вероятно са се споразумели, показват съдебните документи. Неотдавна фирма за финансови услуги подаде иск, в който твърди, че C5 й дължи над 1 млн. долара за неплатени задължения.
Катастрофата
След като намали прогнозите за приходите през декември 2021 г., Александър се опита да вдъхне увереност и заяви, че IronNet все още е на път да увеличи приходите си.
Това не се получи. Акциите на IronNet изпаднаха в продължителен срив и компанията премина през няколко кръга на съкращения.
През април 2022 г. срещу компанията е заведено колективно дело от инвеститори, които твърдят, че IronNet е завишавала прогнозите си за приходите с цел да повиши цената на акциите си.
Компанията отрича да е извършила каквото и да е нарушение, но наскоро се съгласи да плати 6,6 млн. долара за уреждане на иска, съгласно предложеното споразумение, подадено във федералния съд. През януари тази година Александър заяви пред Bloomberg News, че проблемите на IronNet се дължат отчасти на неговата наивност за начина, по който функционира светът на бизнеса.
От края на 2022 г. C5 започва да отпуска заеми на IronNet, за да я поддържа на повърхността, докато Пиенаар продължава да се опитва да укрепи марката на компанията.
През септември миналата година IronNet обяви, че парите ѝ са свършили и тя затваря врати.
Скоро след това контролирана от Пиенаар структура се намеси със заеми в размер на 10 млн. долара, за да позволи на компанията да се преструктурира чрез обявяване в несъстоятелност.
Драстично намалената версия на IronNet, ръководена от съюзници на Пиенаар, стана частна през февруари и обяви, че Александър се оттегля от поста председател на борда.
Пиенаар остава оптимист за компанията, която според него продължава успешно да защитава клиентите си в САЩ и Европа от киберзаплахи. По-новите дейности на IronNet включват търсене на партньорство с правителството на Украйна.
„Всяко обвинение, че IronNet е била нещо различно от успешна дейност, е категорично невярно“, заявиха адвокатите му пред АП.
Много от инвеститорите и бившите служители на C5 са озадачени от това, че Пиенаар продължава да залага много на IronNet, след като тя е отхвърлена категорично от пазара.
По време на процедурата по несъстоятелност по-рано тази година инвестиционна банка се е обърнала към 114 потенциални купувачи на IronNet, показват данните на федералния съд. Нито един от тях не е направил оферта.
Associated Press
