Европа е загубила дигиталния си суверенитет

January 7, 2026

Европа е изправена пред сериозен и системен проблем със своята киберсигурност, който далеч надхвърля темата за хакерски атаки и зловреден софтуер. Според директора на Центъра за киберсигурност на Белгия (CCB) Мигел Де Бройкер, континентът е стигнал дотам, че на практика е загубил контрола над собствената си дигитална инфраструктура.

В интервю за Financial Times той заявява директно:

„Загубихме облака. Загубихме интернет. Ако искам данните ми да са 100% в ЕС – това е нереалистична цел.“

Причината е ясна – доминиращата роля на американските компании в облачните услуги, интернет инфраструктурата и ключовите цифрови платформи в Европа.

Частна инфраструктура, публични рискове

По думите на Де Бройкер, днес е практически невъзможно данни да бъдат съхранявани и обработвани изцяло в рамките на Европейския съюз.
Не защото липсват регулации – а защото липсва мащабна европейска алтернатива.

Още по-притеснителен е фактът, че:

киберзащитата на европейските държави,
реакцията при мащабни инциденти,
дори възстановяването след атаки

зависят от сътрудничеството на частни компании, повечето от които са американски.

„В киберпространството всичко е търговско. Всичко е частна собственост“, подчертава Де Бройкер.

Това превръща технологичната зависимост не просто в икономически, а в геополитически и национален риск.

Европа изостава и в ИИ

Зависимостта не е само инфраструктурна. Европа изостава и в ключови технологии като облачни платформи и ИИ, които са решаващи за:

ранно откриване на атаки,
анализ на заплахи,
автоматизирана защита в реално време.

Именно тези технологии в момента се разработват основно в САЩ и Азия.
Според белгийския експерт, това поставя ЕС в ситуация, при която трябва да се защитава с инструменти, които не контролира.

Регулации срещу иновации?

Де Бройкер отправя и индиректна критика към европейската регулаторна рамка, включително AI Act, която според него в сегашния си вид по-скоро блокира иновациите, отколкото ги стимулира.

Той призовава европейските правителства:

да подкрепят частния сектор,
да изграждат мащаб в ключови области като:
- облачни услуги,
- дигитална идентификация,
- киберзащита.

Кибер Airbus – историческият паралел

За да илюстрира какво липсва на Европа, Де Бройкер прави показателно сравнение:

„Преди десетилетия всички подкрепяха инициативата Airbus. Днес ни трябва същият подход, но на ниво ЕС – в киберпространството.“

Примери за европейски играчи вече съществуват:

OVHcloud във Франция,
Schwarz Digital в Германия.

Но те остават фрагментирани и недостатъчни, за да конкурират американските хиперскейлъри.

Суверенитет или реалност?

В ЕС от години се говори за „технологичен суверенитет“, но според Де Бройкер тези дебати често са:

идеологически,
лишени от конкретни цели.

„Трябва ясно да дефинираме какво означава суверенитет в дигиталната сфера. Вместо да се фокусираме как да спрем американските компании, по-добре да вложим енергия в това да изградим свои.“

Белгия като тестов полигон за хибридни атаки

Като домакин на институциите на ЕС и НАТО, Белгия е честа цел на хибридни атаки, особено след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г.

Само за една година страната е преживяла:

пет вълни от DDoS атаки, продължаващи с дни,
насочени към държавни институции и бизнеси,
често активирани след политически изявления срещу Русия.

Макар тези атаки да са по-скоро дестабилизиращи, отколкото разрушителни, те показват колко уязвима остава дигиталната среда.

Парадоксът: зависимост, но и нужда от партньорство

Иронично, именно американските облачни компании са изиграли ключова роля при спасяването на данни след руски атаки срещу европейски системи.

Де Бройкер остава уверен, че сътрудничеството със САЩ ще продължи, въпреки:

политическите сигнали от администрацията на Доналд Тръмп,
напрежението около строгите европейски регулации за Big Tech.

В същото време САЩ вече заплашват ЕС с ответни мерки срещу европейски технологични компании, ако регулаторният натиск върху Google, Apple и Microsoft продължи.