В първия учебен час в един натоварен училищен район учителите влизат в платформите си, за да направят присъствие, подготвят уроците си и отговарят на съобщения от родители. Учениците включват своите Chromebook устройства, след като са изпратили последен Snap, преди да оставят телефоните в шкафчетата. В счетоводния отдел се обработват плащания.

Междувременно, малък ИТ екип следи едновременно наполовина актуализиран firewall, остаряла VPN услуга и бавен Wi-Fi, докато се бори с множество облачни приложения и остарели системи за идентичност.

Това е реалността на технологичната инфраструктура в  публичното образование – хаотична, недофинансирана и уязвима. Неслучайно училищата остават сред водещите цели на ransomware атаки, както потвърждават съвместни доклади на FBI и CISA. Само през 2024 г. разходите за възстановяване в сектора на средното образование са се удвоили. Нападателите отлично знаят какво ги очаква: малки екипи, ограничени бюджети и софтуер, който никога не е бил проектиран със сигурността на първо място.

Парадоксът на ИИ: спасител и саботьор едновременно

Днес в почти всяко училище ИИ е навлязъл в класните стаи – от инструменти за планиране на уроци до автоматизирано оценяване. Но докато учителите използват ИИ за обучение, ИТ екипите се борят с технологии от миналото – стари защитни стени, несигурни VPN-и и идентичностни системи, които не могат да спрат модерни атаки.

Така ИИ се превръща едновременно в помощник и заплаха. Злонамерени lлица го използват, за да създават безупречни фишинг имейли, имитиращи съобщения от директори, или фалшиви стипендии с автентични лога и граматика. ИИ може да копира логин страница на училищна система с пикселна точност, да автоматизира кражба на идентификационни данни и дори да заобикаля многофакторната автентикация (MFA) чрез cookie атаки или потребителска умора.

А заплахата не спира до едно училище – пробив в доставчиците на образователен софтуер (например системи за ученици, хранене или транспорт) може да се разпространи в десетки райони наведнъж.

Регулациите настигат технологиите

Докато нападателите се усъвършенстват, регулаторите настъпват. Федерални и щатски агенции започват да изискват от училищата доказателства за защита на ученическите данни. Това, което преди важеше само за частния сектор, вече обхваща и публичното образование.

„Добро желание“ вече не е достатъчно – ще се изисква доказуемо съответствие със стандартите за сигурност, идентичност и поверителност. Благодарение на грантове от FCC и други институции, училищата могат да инвестират в MDR, EDR и модерни защитни стени, но отговорността остава тяхна.

ИИ в защита на защитата

Въпреки рисковете, ИИ е и най-големият шанс за отбрана. Когато е внедрен правилно, той може да анализира милиони сигнали дневно и да открива само най-важните.

ИИ може да забележи Chromebook, който се включва в 2 през нощта, да засече необичайни трансфери на данни през уикенда, и автоматично да изолира компрометирани устройства, преди да се нанесат щети.

За ИТ директори, които управляват хиляди крайни точки с няколко човека персонал, автоматизацията не е лукс – тя е условие за оцеляване.

Ключът е ползваемостта. Училищата не се нуждаят от още един панел и още куп аларми – нуждаят се от ИИ, интегриран в съществуващите им инструменти:

• firewall-и, които разпознават и блокират злонамерен трафик,

• endpoint защита, която реагира мигновено,

• системи за идентичност, които адаптират достъпа в реално време.

Всичко това трябва да се обединява в единен изглед, така че един ИТ директор да може да взема решения без да превключва между десетки табла за управление.

Предимството на нападателите

Днешните нападатели вече не се нуждаят от седмици, за да създадат кампания. Генеративният ИИ им позволява за секунди да генерират убедителни съобщения, имитиращи училищни администрации, или реалистични фалшиви страници за вход.

Те все по-често насочват атаки към доставчици на образователен софтуер и облачни системи. Един компрометиран продукт може да зарази десетки училища наведнъж. ИИ прави тази дейност по-бърза, по-евтина и по-мащабируема от всякога.

Дилемата на ИТ директорамениджъра

Ръководителите в училищните райони са изправени пред труден избор. От една страна, класните стаи имат нужда от съвременни технологии, за да поддържат нивото на обучение. От друга, регулаторните изисквания за защита на данните стават все по-строги.

Между двете стои ИТ директорът, който управлява остарели системи, разтегля малък екип върху хиляди акаунти и постоянно решава дали последният долар да отиде за образование или за сигурност.

Истината е сурова: повечето училища никога няма да могат да си позволят експертния капацитет, с който разполагат корпорациите.

Поглед напред: баланс между риск и иновация

Бъдещето на киберсигурността вдържавните и общински училища  зависи от постигането на баланс. ИИ ще направи атаките по-бързи, по-реалистични и по-трудни за засичане, но в същото време дава възможност на училищата да изградят защита, която мащабира без допълнителен персонал.

Успехът ще зависи от това как ИИ се интегрира – дали ще подсили съществуващите решения или ще създаде нови проблеми.

Защитата на класните стаи вече не се свежда само до филтри и пачове. Тя означава защита на системите, данните и доверието, които поддържат процеса на обучение. А ИИ безспорно ще бъде в сърцето на тази мисия.