На 8 септември 2025 г., в предаването на Дарик радио с водещ Георги Иванов, инженерът и експерт по киберсигурност Янко Спасов беше гост, за да обсъди актуални теми, свързани с дигиталната сигурност. Спасов, който е преподавател по киберсигурност, консултант в Антивирус БГ и основател на инициативата „Киберсигурност за всеки“, коментира скорошния срив на услугите на Google, който засегна голяма част от Централна и Източна Европа, включително България и Турция. Интервюто, разделено на две части, премина от технически анализ на инцидента към по-широки въпроси за уязвимостите в дигиталния свят, хибридните войни и практически съвети за обикновените потребители.

Сривът на Google: Технически проблем или сигнал за уязвимост?

Първата тема бе  масовия срив на услугите на Google на 4 септември 2025 г. Според Спасов, инцидентът остави без достъп до търсачката, YouTube, Gmail и други приложения милиони потребители в региона. Той подчерта, че официалното обяснение от Google – проблем с оптична свързаност към България – се появи едва три дни по-късно, на 7 септември. „Вчера Google обяви съвсем кратко, че е имало проблем с оптична свързаност към България“, каза Спасов, цитирайки съобщението на компанията, което описва намален капацитет на мрежата въпреки резервните системи. Според него, прекъсването е продължило около 1 час и 4 минути, а не 50 минути, както първоначално се предполагаше.

Този срив разкри дълбоката зависимост на обществото от технологичните гиганти.  „Големият проблем не е, че не работят търсачките или YouTube, а че колко много други услуги са свързани с Google“, обясни той. В България, например, местни услуги като банкиране и телевизия са били засегнати, макар и косвено.

Особено тежък е бил ударът в Турция, където правителството разчита на Google Suite за административни функции. „За тях това е голяма трагедия“, коментира Спасов, отбелязвайки, че картата на срива показва Турция като най-червената зона. Това съвпада с реалните доклади: според Reuters, сривът е започнал около 10 ч. сутринта местно време в Турция и се е разпространил в Гърция, България, Сърбия и Румъния, засягайки сайтове, YouTube и дори телефонни контакти. Други източници, като Vaultody, потвърждават, че outage-ът е продължил близо два часа, без да засегне всички региони равномерно.

Спасов отхвърли спекулациите за кибератака, макар и да призна, че геополитическото положение – с войната в Украйна наблизо – подхранва такива теории. „Няма индикации за кибератака“, заяви той, добавяйки, че ако някой е успял да пробие Google, вероятно би се похвалил. Това се подкрепя от официалните обяснения, макар някои медии да спекулират за намеса от Русия или Иран. Според Спасов, проблемът е в липсата на прозрачност: Google реагира бавно, подобно на телеком операторите, които просто съобщават за „технически проблем“ без детайли.

Хибридни заплахи и случаят с Урсула фон дер Лайен

Втората част на интервюто премина към по-широки теми за киберсигурността и хибридните войни. Спасов обсъди инцидента с навигацията на самолета на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен по време на посещение в България. Според него, смущенията в GPS сигнала са често явление от началото на войната в Украйна и са част от хибридните бойни действия. „Това е радиосигнал, който може да бъде заглушен“, обясни той, но подчерта, че самолетът е кацнал безопасно с помощта на аналогови методи – хартиени карти и инструментални системи за кацане.

Този случай е бил политизиран, според Спасов: „Прекалено много се политизира. О ужас, пилотите трябвало да използват карти!“ Той сравни ситуацията с паниката от срива на Google, където хората не знаят как да функционират без технологии. Реалните събития потвърждават: на 1 септември 2025 г., самолетът на Фон дер Лайен е претърпял GPS jamming при кацане в Пловдив, като българските власти първоначално обвиниха Русия, но по-късно оттеглиха твърденията си поради липса на доказателства. Европейската комисия потвърди инцидента, но отбеляза, че самолетът е кацнал безопасно. Според BBC и други медии, това е част от по-широка кампания на руска намеса в GPS сигнали в Европа, особено в Балтийския регион.

Спасов разшири темата към човешкия фактор като най-уязвимото звено в киберсигурността. „С напредъка на технологиите, машините са по-сигурни, но човекът е най-лесният вектор за атака“, каза той. Той спомена примера с 21-годишния хакер Емил Кюлев, който е проникнал в държавни институции и застрахователни компании, показвайки, че уязвимостите могат да бъдат експлоатирани от талантливи индивиди. В България, според него, традиционно има много квалифицирани специалисти, мотивирани от ниско заплащане и желание да се докажат – факт, който датира от зората на компютърните вируси в страната.

Практически съвети за защита в дигиталния свят

Една от най-полезните части на интервюто бяха съветите на Спасов за обикновените хора. Той подчерта, че в ерата на зависимост от интернет, трябва да се избягва „single point of failure“ – зависимост от един доставчик. За личната сигурност препоръча:

• Сложни пароли и password мениджъри: Използвайте различни, сложни пароли за всяка услуга и инструменти, които ги генерират и съхраняват. „Един password мениджър струва по-малко от два стека цигари“, шеговито добави той.
• Избягване на овершеринг: Не споделяйте прекалено много лична информация в социалните мрежи. „Едно път в мрежата, остава там завинаги“, предупреди Спасов, давайки пример с хора, които се оплакват от искане на ЕГН в администрацията, но публикуват дипломи с лични данни във Facebook.
• Критично мислене към имейли: Бъдете внимателни към съобщения с думи като „спешно“ или „веднага“, които често са фишинг атаки. Той нарече хората, които кликат безразсъдно, „хепи кликъри“.
• Резервни копия: Не разчитайте само на облачни услуги; поддържайте локални копия на важна информация.

Спасов също обсъди биометрията и безконтактните плащания, отбелязвайки, че те са сигурни, но ако някой е решен да ви атакува, ще намери начин. „Всичко е въпрос на инвестиция“, заключи той, подчертавайки, че обикновените хора рядко са цел на големи APT (Advanced Persistent Threats) групи, спонсорирани от държави.

Участието на Янко Спасов в Дарик радио идва в момент на засилени дигитални заплахи, с войната в Украйна, която подхранва хибридни атаки. Той подчерта ролята на медиите в информирането, за да се избегне паника: „Паниката е най-опасното нещо“. В България, където дигитализацията е все още консервативна – „щастие в нещастието“, според Спасов – това ни предпазва от пълна зависимост, но и ни забавя.

Интервюто е напомняне, че в свят, където „портмонето ни е в интернет“, трябва да балансираме технологиите с основни умения. Спасов завърши с оптимизъм: макар рисковете да са реални, простите мерки могат да ни защитят.