Краткият отговор на въпроса е да — преминаването към дистанционна работа без съмнение увеличава риска за киберинциденти. В тази статия ще разгледаме главните предизвикателства и начините за справяне с тях.

От началото на пандемията, когато дистанционната работа се превърна в новото нормално, бизнесите спестиха сериозно, позволявайки на служителите да работят от вкъщи. Разходите за офиси и транспорт намаляха съществено, с позитивно отражение върху бюджетите на компаниите. Освен финансовите преимущества, дистанционната работа също съдейства за задържането на персонала, достъпа до по-конкурентна и разнообразна работна сила, намаляване на разходите за оборудване и… увеличаването на киберинцидентите. Дистанционните служители често са по-разсеяни по отношение на киберсигурността и представляват по-лесни мишени.

Някои често наблюдавани проблеми включват:

• Ръст на случаите на изтичане на данни

• Неоторизиран достъп до чувствителна информация

• Недостатъчно обучение по киберсигурност и слаба съпротива на персонала

• Затруднение при управлението на множество устройства и локации, свързани с корпоративната мрежа

Какво представлява опасността при дистанционната работа?

Дистанционната работа дава множество преимущества на служителите и работодателите, но един сериозен пробив може да нанесе огромни щети на бизнеса. Малките и средните предприятия често не са готови да се справят с кибератаки и изтичания на информация. Чести са случаите на пробив поради грешка на дистанционен служител. Разбира се, всички правят грешки, но дистанционната среда позволява на хакерите по-лесно да проникнат и да компрометират сървърите на организацията.

Скрити опасности при дистанционната работа

Не всички служители спазват правила за информационната сигурност, когато работят извън офиса. Често служител може да напусне компютъра с отключен профил, позволявайки на съквартирант, член на семейството, а понякога и на любопитно дете да нанесе вреда. В най-лошия сценарий  партньор може да потърси възмездие, като сaботира кариерата на друг чрез съществени щети на работодателя.

Процедурите по сигурност не винаги се спазват сериозно

Бизнесите са постигнали напредък в областта на информационната сигурност, но понякога правила и практики просто не се прилагат с нужната строгост. Човек, който знае, че никой не наблюдава дали заключва компютъра при напускането му, може да не сметне това за приоритет. Ръководителите също няма да знаят дали служителят използва параван на монитора, с който да предпази информацията на него.

Натоварване на IT специалистите и мрежите

Дистанционната работа създаде сериозно изпитание и за IT специалистите, на които се налага да управляват множество устройства с различни платформи и операционни системи, всички свързани с мрежите на организацията. Хакерите наблюдават тази промяна и често се възползват, като имитират легитимен трафик, за да проникнат с вредно съдържание.

Как да се справим с проблема, без да връщаме всички служители в офиса?

Решението до голяма степен напомня подхода при всички проблеми с дистанционната работа. Например, когато служителите изпитват изолация, работодателите организират събития и събрания, за да укрепят колектива. По същия начин киберсигурността изисква съвместни усилия и постоянно обучение. Човешките грешки намаляват, когато служителите разбират колко вредно може да бъде слабото звено в информационната среда на организацията. Редовното обучение на персонала намалява уязвимостите и позволява на служителите да разпознават и да избегнат phishing и други измами.

Допълнителни съвети:

Ако бюджетът позволява, служителите трябва да използват служебни устройства, а не собствени. Личните устройства са трудни за защита. Фирменото оборудване позволява внедряването на правила и софтуер, като корпоративната VPN, с чиято помощ всички данни преминават криптирано, включително и при ползване на обществени WiFi мрежи. VPN позволява на IT специалистите да наблюдават трафика и да засичат подозрителни събития.

Заключение

Дистанционната работа представлява сериозно предизвикателство за информационната сигурност на компаниите, но с подходящ подход и правила това предизвикателство може да бъде овладяно. Средствата, спестени покрай преминаването към дистанционна среда, могат да бъдат инвестирани в по-мощни системи за защита, съвременно оборудване и обучение на персонала. Подготвените и съвестни служители, с точните правила и средства на свое разположение, могат да станат най-ценната защита на една организация.