Адам Уинстън

На пръв поглед един донът изглежда безобиден, дори изкушаващ. Но отхапеш ли – не знаеш какво ще има вътре. Малиново сладко? Крем? Злонамерен софтуер?

Добре де, надяваме се не и злонамерен софтуер – но точно така действат много киберзаплахи: крият се на видно място, докато не свалите гарда.

Този Ден на поничките ви предлагаме с доза хумор да погледнем пет заплахи, които изглеждат безобидно, но могат да причинят сериозни щети. Нека ги „разопаковаме“, преди да стане късно.

1. Фишинг, който е почти неразличим от оригинала

Днес не е нужно много. Един добре написан имейл. Един клик. Един миг на невнимание.

Съвременните фишинг кампании не приличат на онези нескопосани измами от началото на 2000-те. Те имитират колеги, банки, вътрешни инструменти.

Признаци, че става въпрос за фишинг:

• Леко променени домейни (например: support@micr0soft.com)

• Спешни съобщения със сериозни последствия („актуализирайте паролата си сега“)

• Маркиране, което изглежда легитимно, но със ситни разминавания

Поукa: Не оценявайте автентичността само по външния вид. Внимавайте за контекста, тона и винаги проверявайте по втори канал, ако имате съмнения.

2. Остарял софтуер, който „още си работи“

Ако нещо не е счупено – не го поправяй, нали?

Това може да важи в кухнята. Но в киберсигурността е като бомба със закъснител. Старата версия на даден софтуер често съдържа известни уязвимости. Щом атакуващите знаят къде са дупките, въпрос на време е да ги използват.

Чести пропуски:

• Легаси системи, които вече не получават ъпдейти

• Забравени плъгини или разширения на браузъра

• Непачнати операционни системи, особено на отдалечени устройства

Поукa: Отнасяйте се към ъпдейтите като към ежедневна хигиена. Да ги пропуснете не винаги ще ви навреди веднага, но когато го направи — ще е скъпо.

3. Вътрешен риск, който не е злонамерен

Не всеки заплахов актьор носи качулка в тъмна стая. Понякога това е Стив от счетоводството, който използва името на кучето си за парола. Или нов служител с добри намерения, който качва клиентски данни в личния си Google Drive.

Най-чести причини:

• Липса на обучение или ясна политика

• Shadow SaaS инструменти, използвани за „пестене на време“

• Лоша паролна хигиена (да, още е проблем)

Поукa: Вътрешният риск не винаги е саботаж, но винаги е ваша отговорност.

4. Shadow IT: Сляпото петно на сигурността

Започва невинно. Дизайнер използва безплатен файлшаринг инструмент. Търговец включва лична USB флашка. Преди да се усетите, мрежата ви е пълна с устройства и приложения, които не можете да следите.

 Опасности:

• Без видимост няма защита

• Потребителски инструменти често нямат криптиране или контрол на достъпа

• Данните напускат вашата среда, а вие дори не знаете

Поукa: Ако не го виждате, не можете да го защитите. Изградете политики, които позволяват гъвкавост, без да жертвате контрола.

5. Грешно конфигурирани облачни услуги

Облакът е мощен. Но не идва сигурен по подразбиране.

Най-често срещани проблеми:

• Публични „buckets“ със чувствителна информация

• Забравени администраторски акаунти с широк достъп

• Слаба или липсваща многофакторна автентикация (MFA)

Поукa: Да използвате облак не означава да прехвърлите отговорността. Означава да поемете контрол по нов начин.

Финална мисъл: Сладките изненади да си останат за десерта

Киберсигурността невинаги изисква драматични реформи. Често е въпрос на това да забележите какво вече присъства във вашата среда и да премахнете слепите петна, които водят до проблеми.

Независимо дали е Ден на поничките или просто пореден работен ден — отделете време да проверите на какво имате доверие „по подразбиране“ и го поставете под въпрос.