Границата между виртуалните и физическите заплахи става все по-неясна. Киберфизическите атаки представляват нова граница, при която цифровите действия имат преки последици във физическия свят. С нарастването на броя на взаимосвързаните системи атаките не се ограничават до данните , а се стремят да навредят на материални активи като критична инфраструктура, бизнес услуги или дори основни ежедневни процеси. Този сценарий не само излага на риск ресурси като електричество, вода и газ, но и застрашава целостта на хората, организациите и средата, които зависят от тези системи.
Пример за това е неотдавнашната кибератака срещу пристанището в Сиатъл, която доведе до прекъсване на ключови пристанищни операции през август 2024 г. Друг инцидент от подобно естество беше атаката срещу компанията за споделяне на велосипеди RideMovi в Болоня, Италия, през юни 2024 г. В този случай хакнато приложение компрометира системите на компанията, позволявайки отключване на велосипеди без разрешение. В резултат на тази злоупотреба 80 % от велосипедите бяха изведени от експлоатация поради повреди и ускорено износване, което сериозно засегна достъпността на услугата.
Тези инциденти показват как конвергенцията между информационните технологии (ИТ) и оперативните технологии (ОТ) отваря нови вектори на атаки, като позволява на киберпрестъпниците да проникват в системите, да се движат странично и да компрометират както цифровата, така и физическата сигурност.
Как действат тези атаки?
Киберфизическите атаки разчитат на традиционните вектори на атака, за да компрометират взаимосвързаните системи и да превърнат цифровите действия в осезаеми последици. Най-често използваните тактики включват:
- Използване на уязвимости: киберпрестъпниците идентифицират и използват недостатъци в софтуера, хардуера или комуникационните протоколи, за да получат достъп до чувствителни системи и да компрометират физически операции.
- Грешки в конфигурацията и наследени системи: много организации работят с остарели или неправилно конфигурирани инфраструктури, което улеснява достъпа на злонамерени лица.
- Заплахи, насочени към конвергенцията на ИТ/Т: хакерите използват интеграцията на оперативните и информационните мрежи, за да проникнат в системите, да се придвижват странично и да компрометират физическите процеси.
- Слабо защитени техники за отдалечен достъп: инструменти като RDP с недостатъчни конфигурации позволяват на хакерите да проникват във взаимосвързани мрежи. Това може да доведе до нарушаване на критични физически процеси, като например спиране на машини или деактивиране на критични автоматизирани системи, чрез блокиране на достъпа до контролните механизми.
- Тактическо използване на недобре сегментирани мрежи: хакерите използват мрежи, в които липсва ефективна сегментация, като използват странични движения, за да достигнат до критични системи. Това им позволява да компрометират множество точки в рамките на свързаната инфраструктура, като улесняват достъпа до физическите системи и разширяват обхвата си в рамките на организацията.
3 ключови стълба за защита на взаимосвързаните системи
Защитата на взаимосвързаните системи от киберфизични атаки изисква цялостна стратегия, която съчетава съвременни технологии с най-добри практики. Инструментите, способни да откриват злонамерена дейност на ранен етап и да анализират поведенчески модели, позволяват да се засили сигурността на физическите и цифровите инфраструктури, като се осигури по-стабилна защита, адаптирана към настоящата ситуация.
Интегрирането на система като ThreatSync+ NDR на WatchGuard е идеално решение, тъй като тя предлага високоефективни възможности за откриване на мрежови атаки, реагиране и съответствие, предназначени за екипи по киберсигурност с разпределени мрежи. Това ви позволява да се справите със специфичните предизвикателства на защитата на взаимосвързани инфраструктури чрез три ключови стълба:
1. Проактивно наблюдение и откриване:
Непрекъснатият мониторинг, съчетан с подробен анализ на мрежовия трафик, помага да се идентифицират аномални модели, като например странично движение или неразрешена мрежова дейност, което позволява да се овладеят заплахите, преди да компрометират критичните системи.
2. Автоматизация на реакцията:
След като бъдат идентифицирани мрежовите рискове и заплахи, те автоматично се прехвърлят към платформата XDR за отстраняване на нередностите, като се осигурява единен отговор, който координира бързи и ефективни действия за намаляване на въздействието на кибернетичните инциденти и значително съкращава времето за реакция.
3. Централизирана видимост:
Чрез интегриране на ИТ и ОТ мрежовия мониторинг това решение осигурява единен поглед върху всички взаимосвързани среди, като улеснява идентифицирането на рисковете и определянето на приоритетите.
В свят, в който цифровите заплахи могат да повлияят на физическия свят, защитата на взаимосвързаните системи трябва да надхвърля традиционните мерки. Тя изисква прецизна координация между технологиите, процесите и хората, за да се предвиждат атаките и да се реагира ефективно. Чрез прилагането на всеобхватни стратегии, които дават приоритет на видимостта, автоматизацията и ранното откриване, организациите не само намаляват риска, но и осигуряват надеждни и устойчиви операции в постоянно развиваща се среда.