Множеството устройства и необходимостта от достъп до мрежови ресурси отвсякъде размиват традиционния периметър на сигурност и го разширяват извън офиса, което превръща сигурността на крайните точки в основен стълб на стратегията за киберсигурност на компанията. Както антивирусните (AV), така и решенията за откриване и реагиране на крайни точки (EDR) са предназначени за защита на устройствата. Тези решения обаче осигуряват много различни нива на защита.
6 основни разлики между AV и EDR
Традиционният антивирусен софтуер се инсталира директно на устройството или сървъра, за да го защити от злонамерени програми. Системата EDR, от друга страна, е софтуер, който открива и спира киберзаплахите, като същевременно осигурява видимост и контрол върху устройствата в мрежата.
Въпреки че функциите на двете решения леко се припокриват, те се различават по следните начини:
Подход към сигурността: AV системите са реактивни, така че този инструмент действа само при наличие на заплаха. За разлика от тях, решенията EDR са проактивни, така че могат да откриват и спират заплахи, които по някакъв начин са получили достъп до устройствата, а също и да блокират достъпа, както правят AV системите.
Обхват на защитата: традиционният антивирус е децентрализирана система за сигурност с ограничен обхват и е по-прост от решенията за откриване и реагиране, докато EDR осигурява централизирана защита и непрекъснато следи заплахите във всички крайни точки на мрежата, осигурявайки по-всеобхватна и холистична защита.
Метод на откриване: AV системите се основават на статични сигнатури и шаблони на заплахите, така че разпознават само известни заплахи. EDR, който е базиран на поведението, следи и открива известни или неизвестни заплахи в реално време, като идентифицира аномално поведение в крайните точки на мрежата.
Автоматизация и видимост: EDR постоянно събира и анализира данни. Благодарение на изкуствения интелект (AI) и автоматизацията EDR превръща тези данни в полезна информация и осигурява пълна видимост на устройствата в корпоративната мрежа. Това означава, че моделите на данните могат да бъдат изолирани бързо, като по този начин се предоставят на екипите по сигурността бързи и точни оценки на всяко аномално поведение, показващо потенциална заплаха. Това съкращава времето за откриване и намалява необходимостта да се разчита на висококвалифициран персонал по сигурността, който е скъп за наемане и е в недостиг.
За разлика от тях антивирусната система разчита на разработчиците на антивирусни програми, които добавят вируси или варианти към списъка със зловреден софтуер всеки път, когато бъде идентифициран нов такъв. В противен случай този нов зловреден софтуер ще остане неоткриваем.
Метод на реагиране: AV системата предприема действия, когато заплахата е навлязла в системата, преди да започне да извършва злонамерени действия, обикновено като предотвратява изпълнението ѝ, изтрива файла и всички следи, които може да е оставила по пътя си, всичко това по автоматизиран начин. EDR реагира по автоматизиран начин с действия като блокиране на изпълнението и изолиране на крайни точки, за да се предотврати разпространението на зловреден софтуер, като дава на анализатора време да проучи потенциалната заплаха, нейното въздействие и начините за възстановяване от нея.
Време за реакция: времето за реакция на антивирусните устройства е незабавно и автоматизирано, но тяхната способност за откриване е ограничена до известни заплахи. Системите за EDR са способни да откриват сложни и непознати заплахи, които иначе биха останали под радара. Времето за откриване и реагиране зависи от автоматизираното откриване, видимостта и ограничаването и отстраняването на заплахите, които EDR системите осигуряват. Някои решения делегират отговорност на анализаторите, например при класифициране на файлове, които са изпълнени и са извършили подозрителни действия. В идеалния случай едно EDR решение трябва да открива, разследва и предприема автоматизирани действия възможно най-рано, за да намали времето за реакция, но също така трябва да има тенденция към нулеви фалшиви положителни резултати.
Кой е най-добрият вариант?
Традиционното антивирусно откриване, основано на сигнатури и шаблони, може да се окаже неефективно при идентифицирането и защитата от усъвършенстван зловреден софтуер и нови варианти. Днес създателите на зловреден софтуер използват техники като безфайлов зловреден софтуер, за да избегнат откриването му от традиционните антивирусни решения.
Ефективното откриване в тези случаи изисква повече информация и контекст. Функциите за сигурност, интегрирани в едно EDR решение, успешно определят поведението и индикаторите за атака и компрометиране, а чрез автоматизиране на възможностите за реакция анализаторите по сигурността могат да делегират отговор на системата или да действат по-бързо, осигурявайки повишаване на ефективността при справяне с потенциални инциденти със сигурността.
Въпреки това антивирусният софтуер може да бъде правилното решение за компания с малък бюджет, без мениджър по сигурността, който да конфигурира и наблюдава автоматизираните действия за избраната защита. EDR е по-подходящо решение, ако решението за сигурност на крайни точки може да се наблюдава от по-широка гледна точка, защитавайки по-голям брой устройства, изложени на съвременни заплахи, като например отдалечени работници.
Ако изберете AV решение, уверете се, че това решение е усъвършенствано или от следващо поколение, като обхваща по-голям брой усъвършенствани заплахи, включително такива, които използват техники без зловреден софтуер.
Използването на решение за откриване и реагиране на крайни точки, като например WatchGuard EPDR, осигурява защита срещу известни и неизвестни заплахи чрез автоматизиране на превенцията, откриването, ограничаването и реагирането. WatchGuard е доставчик на решения за сигурност, обединени в рамките на една облачна платформа, което означава, че всички решения за сигурност се контролират от едно стъкло. Това е повече от самостоятелен продукт за сигурност, а решение с добавена стойност в рамките на цялостна стратегия за киберсигурност, което намалява разходите за инфраструктура и опростява администрирането на екипите за киберсигурност, като същевременно поддържа високо ниво на защита.
