В условията на Пандемия, когато почти цяла Европа работи „от вкъщи“ всички се надпреварват да предлагат различни начини и средства за групова работа, комуникации, връзки със служебните мрежи и т.н. 

Наясно сме, че не всеки може да работи от вкъщи, но знаем едно: дори строителя, доктора, фармацевта, полицая и много други да са на работните си места, семействата и най-вече децата им са приковани пред мониторите в тези дни, както и всички онези „щастливци“, чиято професия позволява работа от дома или от където и да било.

Ако „социалната изолация“ помага за ограничаване разпространението на биологичната зараза, то масовата работа от вкъщи и струпването на много хора в социалните мрежи (разпоредбите за социална изолация не важат за тях – нали?) създава идеална предпоставка за масово разпространение на един друг вид ВИРУСИ и ЗАПЛАХИ. 

И ако по аптеките няма защитни маски и дезинфектанти, то слава богу, за КИБЕР ЗАПЛАХИТЕ защитните средства са навсякъде и то в почти неограничени количества.

Остава да знаем кога, какво, защо и как да използваме!

Какво се променя когато работим отдалечено:

Домашния ни компютър по един или друг начин става част от служебната мрежа. И ако служебната мрежа е защитена (или поне би-трябвало да е) и там си има хора които да се грижат за това, то как е защитен нашия компютър и до колко връзката му със служебната мрежата може да нанесе щети на цялата мрежа. Разбира се, монетата има две страни. А може ли връзката със служебната мрежа да навреди на нашия компютър и до колко?

Едва ли може да се даде еднозначен отговор на тези въпроси. Но нека поразсъждаваме заедно: Да, домашният компютър не е толкова защитен колкото корпоративната мрежа (освен с някои изключения). И да, една верига е толкова слаба, колкото най-слабото си звено. Или с други думи – сега е много по-лесно някой да проникне в служебната мрежа през нашия компютър, още повече никой не знае какви „неща“ се „спотайват“ на нашия компютър и просто чакат удобен момент за да се „разгърнат“. 

Що се отнася до обратната страна на монетата – служебната мрежа е подложена ежедневно на множество и всякакви атаки и опити за пробиви а сега вече и нашия компютър (като част от мрежата).

Може да не Ви е приятно, но това е горчивата истина!

Нищо, че няма сформиран щаб който да ни уведомява ежедневно и няма обявено извънредно положение. 

Всъщност има. Експертите по Информационна сигурност отдавна алармират за непрекъснато нарастващия брой на заплахи – не само като количество, но и като начини на разпространение. 

Дори държавата се постресна и обяви, че заделя бюджет и ресурси за новата комисия по Електронно Управление и по-специално за кибер сигурност. Е, това се случи след като падна Търговския Регистър а после пробиха НАП – но това е тема за друг разговор.

Проблема на давещия се е проблем на самия давещ се. Нали си спомняте онзи стар виц за полякините на нашето Черноморие, които викали от водата „Топим се панье!“ и размахвали неистово ръце. А спасителя гледайки през бинокъла дълбокомъдрено заявил „Че топи се, нали затова сте дошли.“. 

А що се отнася до информацията – аз безкрайно се учудвам на хора, който често заявяват „че какво толкова има на моя компютър… да влиза който ще – аз нямам тайни и нямам какво да ми откраднат.“. 

А после същите тези хора молят – „Ами нещо се случи… както си работех вчера, изгасих си компютъра, а днес се показва един екран дето ми иска някакво плащане и всичките ми снимки и документи ги няма… Можем ли да направим нещо…“. Или пък онези системни администратори, който винаги казват „… да … знам, знам, но при нас си имаме стройна система и всичко ни е много защитено“, а после „… ами изглежда нещо се е случвало в събота и неделя, защото имаме два криптирани сървъра и май някакви пари са приведени от сметката… Нещо можем ли да направим по въпроса?…“.

Няма място за паника. Просто трябва да се спазват някои правила, дори и това малко да нарушава нашия комфорт!

В заключение: 

Времената са трудни, но в крайна сметка нещата са поправими. Просто трябва да спазваме определени правила и най-вече да мислим и за околните – не само за себе си. 

Важно е да знаем, че дори ние да нямаме како да изгубим, тези с които се свързваме (за служебната мрежа говорим) с нищо не са ни виновни за да им прехвърляме „вируси“ и „зарази“. 

Иначе казано – ако всеки прави или по-скоро не прави това, което не иска да му причиняват на него – светът би бил едно по-хубаво място за живеене.

И, ако все пак имате нужда да се консултирате с някого, не се колебайте да се свържете с професионалисти в областта на информационната сигурност. 

Попитайте за Panda Security!