Covid-19 промени живота на милиони хора по много начини. Глобалното спиране на работата по време на пандемията дори промени начина, по който хората работят – десетки милиони започнаха да работят/учат дистанционно след като Covid-19 ги удари и отказаха да се върнат в офиса/училището.
Мнозина осъзнаха, че дистанционната/хибридната работа може да се извършва от всяка точка на света. Изведнъж няма разлика дали служителят е базиран в Бали или в хола на апартамент в Ню Йорк. Глобалното нарастване на броя на работещите от разстояние, които пътуват по целия свят, известни още като дигитални номади, обаче създава много проблеми, които включват необходимостта от цифрови идентификатори и глобални паспорти. Възможността да се движиш свободно, без да вредиш на кариерата си, също така отвори очите на мнозина за факта, че границите всъщност не са толкова отворени, дори за хора, идващи от богата държава.
Какво представлява цифровият документ за самоличност?
Нарастващото търсене на цифрови документи за самоличност е забележителна тенденция в последно време. Тъй като технологиите продължават да се развиват и все повече услуги преминават в цифровата сфера, необходимостта от сигурна и надеждна цифрова идентификация стана изключително важна.
Цифровите идентификатори, известни също като цифрови идентичности или електронни идентификатори, са уникални онлайн представяния на физически лица или организации. Те осигуряват начин за удостоверяване и проверка на самоличността в цифровия свят, подобно на начина, по който физическите идентификатори се използват в реалния свят. Тези цифрови самоличности се използват за широк спектър от цели, включително за онлайн банкиране, достъп до правителствени услуги, електронна търговия, здравеопазване и др.
Цифрови номади
Цифровите номади трябва да преминат през много бюрократични обръчи, за да продължат да правят това, което правят, като същевременно останат законни и спазват местните разпоредби и данъчни изисквания. Много държави успешно се опитаха да отворят границите си за дигиталните номади, а страни с приятен климат, като Барбадос, Гърция и Португалия, успяха да се превърнат в горещи точки за самотни възрастни, които работят от дома. Тези усилия обаче бяха недостатъчни и сега работниците призовават за по-нататъшно улесняване на придвижването в различните държави, което да включва приемането на цифрови документи за самоличност.
Нарастващото търсене на цифрови документи за самоличност е забележителна тенденция в много щати на САЩ.
Правителствата по света, включително някои местни щати на САЩ, не премълчават исканията на хората. Щати като Аризона, Колорадо, Джорджия и Мериленд направиха първите стъпки. Потребителите на Apple от тези щати могат да добавят шофьорска книжка в Apple Wallet на телефона. Въпреки това сме далеч от масовото приемане и все още не съществува глобална база данни, състояща се от сигурна цифрова платформа.
От друга страна, скептиците твърдят, че създаването на глобална база данни за хората може да е опасно. Управлявана от световното правителство версия на Facebook с профили на всяко лице на земята звучи като нещо от научнофантастичен филм. Не са много хората, които биха били щастливи да имат профили с проверена информация в база данни с възможност за търсене, видима за потенциални работодатели, в която се съхранява лична информация като настоящи работодатели, брой деца, брачно състояние, религиозна принадлежност и др. Това не само представлява кошмар за неприкосновеността на личния живот, при който работодателите могат да дискриминират, както си поискат, но и би имало необратимо икономическо въздействие.
Изведнъж да живееш в Нешвил, ТН или в друг голям град в САЩ и да си близо до централата на работодател, към когото е насочен, няма да има значение, тъй като бизнесът лесно ще търси по-евтина работна ръка от други държави. Макар че това понякога се случва и в момента, когато все още няма въведени глобални паспорти, за работодателите е много по-сложно да пренебрегнат местните таланти и да търсят другаде, включително потенциални служители в чужди държави. Отварянето на границите вероятно ще бъде отлично финансово решение за акционерите на големите компании. Все пак това вероятно няма да е най-добрата новина за потенциалните служители, които вече пребивават в развитите държави.
Вероятно предстои масово въвеждане на цифрови документи за самоличност. Решенията от типа „всичко за приложение“ вече се приемат масово в страни като Китай. Азиатската суперсила има един милиард жители, които могат да използват цифрови лични карти, за да се идентифицират, когато проверяват хотели или се регистрират за правителствени услуги. Въпреки това, както при всеки технологичен напредък, подобни възприемания също биха били приемани със зрънцесъмнение. Една глобална база данни може да означава и нови възможности за дискриминация, проблеми с неприкосновеността на личния живот и сигурността, подслушване от страна на правителството и други рискове.
Източник: Panda Media Center
