В дигиталната ера, в която технологиите станаха незаменими, киберсигурността се превърна в ключов въпрос за организациите. Инвестициите в инструменти за сигурност за защита на цифровите активи се увеличават; най-голямата заплаха обаче често се крие в един неочакван фактор – човешката грешка.
Фишинг кампаниите, слабите пароли или случайното изтичане на данни могат да изложат на риск дори най-укрепената мрежа. Въпреки факта, че 71% от компаниите признават киберсигурността за висок приоритет, според Агенцията на ЕС за киберсигурност 74% не са предприели никакви действия, оставяйки служителите си без необходимото обучение и информираност, за да се справят с днешните киберпредизвикателства.
Например в организациите, които не прилагат обучение и тестване на симулиран фишинг, значителен процент от служителите им, 30% или повече, са склонни да станат жертва на този вид атаки. За разлика от тях, когато се прилагат програми за обучение и често се провеждат симулирани фишинг тестове, процентът на служителите, които могат да станат жертва, намалява значително – до около 5% в рамките на една година, според проучване на KnowBe4.
Пароли срещу обучение по киберсигурност
Въпреки че много организации признават рисковете, които представляват техните крайни потребители, и съответно инвестират в програми за обучение и повишаване на осведомеността за киберсигурността, това обучение има своите ограничения, особено когато става въпрос за промяна на поведението на потребителите по отношение на паролите.
Въпреки че са преминали обучение за най-добрите практики, потребителите често дават приоритет на удобството пред сигурността, когато става въпрос за техните цифрови пароли. Те не се стремят да навредят, а просто искат да работят ефективно, без да се налага да запомнят сложни пароли. Нагласата “на мен няма да ми се случи” обикновено надделява, когато става въпрос за кибератаки.
Неотдавнашно проучване разкрива, че 79% от потребителите, които са преминали обучение по киберсигурност, го намират за полезно. Само 31 % от тях обаче съобщават, че в резултат на това са спрели да използват повторно пароли. Ето трите най-често срещани грешки, свързани с паролите за сигурност:
- Слаби пароли:
Слабите пароли, като например класическите “123456”, “Парола” или “Qwerty”, са лесни за отгатване или разбиване от киберпрестъпниците. Те се нуждаят само от малко късмет или специализиран софтуер и ще могат да получат достъп до акаунти. - Повторна употреба:
Повторното използване на една и съща парола в различни платформи и корпоративни приложения е голям риск, тъй като ако нападателят успее да получи достъп до една от тях, това отваря вратите към цялото ви дигитално пространство. - Записване на паролите:
Записването на паролите на лист хартия или във файл може да изглежда като добра идея за запомнянето им, но това е много опасна практика. Ако някой намери записките ви, той ще има достъп до мрежата на вашата организация.
Как да защитите идентификационните данни във вашата организация?
Въпреки че този контекст на сигурността може да изглежда обезсърчителен, не всичко е загубено. Мениджърът на пароли може да бъде безценен съюзник, предлагащ надеждна защита срещу уязвимости, дори когато практиките за сигурност на потребителите се провалят.
Чрез изискването за силни, уникални пароли, съхраняването им в криптиран вид и елиминирането на повторната употреба, този инструмент защитава идентификационните данни от често срещани методи за атака, като например атаки с груба сила и набиване на идентификационни данни.
Освен това, като улеснява използването на сигурни пароли чрез автоматично попълване, синхронизация между устройства и опция за достъп без парола, вероятността от човешка грешка е сведена до минимум. Накратко, мениджърът на пароли е незаменим инструмент за защита на идентификационните данни на организацията.
