Познатото име в имейла, характерният начин на писане или дори гласът на ръководител вече не са надеждно доказателство за самоличността на подателя. С помощта на изкуствен интелект киберпрестъпниците могат да създават убедителни фалшиви комуникации, а проучване на WatchGuard показва, че навиците на служителите все още не отчитат достатъчно този риск.

В продължение на години обученията по киберсигурност насърчаваха служителите да проверяват адреса на подателя, да търсят правописни грешки и да подхождат внимателно към необичайни искания. Генеративният ИИ обаче променя този модел. Измамните съобщения могат да бъдат написани убедително, да имитират стила на реален човек, а гласовите клонинги позволяват на нападателите да се представят за колеги, партньори или ръководители.

Доверието се превръща във входна точка за атаките

Данните от Cyber Trust Index 2026 на WatchGuard показват тревожно разминаване между увереността на служителите и поведението им при проверка на информацията.

• 46% от анкетираните заявяват, че днес се доверяват повече на цифровите комуникации, отколкото преди пет години.
• 55% признават, че не проверяват последователно чувствителни заявки, преди да предприемат действия.
• 72% са отваряли прикачен файл или са последвали връзка, защото съобщението изглеждало изпратено от познат човек.
• 76% се доверяват на мениджърите и висшето ръководство при вземането на важни решения, свързани с работата.

Тези резултати показват защо имитацията на самоличност е толкова ефективен инструмент за социално инженерство. Нападателите не е необходимо да убеждават жертвата да се довери на непознат. Достатъчно е да се представят убедително за човек, на когото тя вече има доверие.

Особено рискови са атаките, насочени към ръководители и служители с достъп до финансови операции. Фалшиво искане за спешен превод, промяна на банкова сметка, предоставяне на парола или достъп до вътрешна система може да изглежда напълно легитимно, когато е изпратено от името на висшестоящ служител.

Как организациите могат да ограничат риска

Основният проблем не е в самото доверие между колегите, а в приемането на познатата самоличност като достатъчно доказателство за автентичност. В условията на ИИ това вече не е надежден подход.

При искания, свързани с финансови средства, пароли, чувствителни данни или промени в установени процедури, проверката трябва да бъде задължителна – независимо кой изглежда като подател.

Сред практическите мерки са:

• Потвърждение по независим канал – при съмнително или необичайно искане служителят трябва да се свърже с изпращача чрез предварително известен телефонен номер или друг канал, а не чрез данните за контакт в полученото съобщение.
• Двойно одобрение на финансови операции – преводи и промени в платежни данни трябва да преминават през установена процедура за потвърждение.
• Проверка на спешните искания – настояването за незабавно действие или за заобикаляне на стандартните процедури трябва да се разглежда като предупредителен сигнал.
• Обучение със сценарии за ИИ измами – служителите трябва да разпознават не само традиционния фишинг, но и имитацията на глас, самоличност и стил на комуникация.

Според Кори Нахрайнер от WatchGuard организациите не трябва да премахват доверието от работната си култура, а да го подкрепят с лесни за прилагане и последователни процедури за проверка.

Важният извод е, че автентичността на една заявка не може да се определя само по това кой изглежда, че я изпраща. В ерата на ИИ проверката трябва да бъде част от нормалния работен процес, особено когато едно действие може да доведе до финансови загуби, изтичане на данни или компрометиране на корпоративни системи.