Човешкото поведение се превръща в най-бързо променящата се повърхност за атаки

July 21, 2026

Киберсигурността вече трябва да защитава не само системите, а и начина, по който хората работят

Технологиите продължават да бъдат в центъра на киберсигурността. Организациите инвестират в защита на крайните устройства, контрол на идентичността, откриване на заплахи и операции, подпомагани от ИИ. Но най-бързо променящият се фактор в съвременния киберриск вече е човешкото поведение.

Според доклада 2026 Cybersecurity Hygiene Report служителите ежедневно вземат стотици решения, които влияят върху сигурността на организациите. Хибридната работа, облачните приложения, потребителските инструменти с ИИ и натискът за незабавна продуктивност променят начина, по който хората използват технологиите – често по-бързо, отколкото организациите успяват да адаптират своите политики.

Продуктивността разширява дигиталната повърхност за атаки

Един от най-показателните резултати е, че 64% от служителите признават, че използват неоторизирани инструменти с ИИ за работа. Това не е просто поредният пример за Shadow AI. Той показва по-широк проблем – служителите често възприемат нови технологии, преди организациите да са успели да създадат правила за тяхното използване.

Същият модел се наблюдава и при други навици:

76% използват едни и същи пароли за няколко акаунта;
70% се свързват към обществени Wi-Fi мрежи за служебни цели;
около половината използват корпоративни ресурси без VPN защита;
повече от половината използват служебни устройства и за лични дейности.

Това не са отделни „лоши навици“, а съвкупност от поведенчески фактори, които постепенно разширяват човешкия периметър на организацията.

Сигурността трябва да следва реалния начин на работа

Традиционният мрежов периметър отдавна се размива. Сега се размива и границата между личните и служебните технологии. Един служител може в рамките на деня да използва корпоративни приложения, лични устройства, домашна мрежа, облачни услуги и публични асистенти с ИИ.

Затова само обучението по киберсигурност вече не е достатъчно. Много рискови действия не са резултат от незнание, а от неудобство и прекомерно триене в работния процес. Служителите използват повторно пароли, защото управляват твърде много акаунти. Избират публични инструменти с ИИ, защото са по-бързи. Заобикалят контроли, когато те забавят работата.

Следващият етап на киберсигурността следователно ще бъде свързан с превръщането на сигурния избор в най-лесния избор. Това включва широко използване на мениджъри на пароли и многофакторна автентикация, контролирано използване на ИИ, Zero Trust подходи и защита, която не зависи от физическото местоположение на потребителя.

От технически показатели към измерване на човешкия риск

Организациите традиционно следят броя на уязвимостите, открития зловреден софтуер и нивото на пачване. В бъдеще тези показатели все по-често ще бъдат допълвани от метрики за човешкото поведение.

Сред тях ще попадат използването на мениджъри на пароли, покритието на MFA, устойчивостта срещу фишинг, употребата на Shadow AI и видимостта върху използвания софтуер.

Ключовият извод е ясен – човешкото поведение вече не трябва да се разглежда единствено като проблем на осведомеността, а като измерим и управляван компонент на киберриска. Организациите, които разбират как служителите действително работят, ще бъдат по-добре подготвени от тези, които продължават да изграждат защита върху остарели предположения.